Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: - Защо си толкова отслабнала и болна? - Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре? - Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: - Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? - Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. - И какво? - Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.