Срещат се двама.
- Добре изглеждаш. Какво работиш сега.
- Давам на хората мир, правя ги по-добри и щастливи...
- Стига бе! Да не си станал пастор?
- Не, продавам трева.
Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”