Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Облачно 7°
Програмист предава проект на клиент. Клиентът кима доволно, с всичко се съгласява: - Всичко е ок. - Добре, значи 1500лв, както се бяхме се разбрали... Клиента, давайки парите, казва: - Надявам се, че ако после нещичко трябва да се преправи, ще може да се обърна към вас? Нали не сте така - правите веднъж и забравяте? - Разбира се, ако има нужда може нещо да се модифицира. - Е, аз няма да кажа:"Хайде всичко да се преправя!" - Ок. Само още нещичко. После ако на мен ме ми свършат парите може да се обърна към вас и да ми доплатите малко. Мисля, че няма да ви затрудни? - ??? - Е, аз няма да кажа:"Хайде платете всичко!"
Програмисти 4,727 прегледа
Следващ →

Още вицове

По сведение на мобилните оператори, сред новогодишните sms-и с голема преднина е следния sms: "БЛАГОДАРЯ! А ти кой си?" Първи път! Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш. Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво. Тя: Абе не е, ама... Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м... Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай! Той: Ето с това сега и леко бодвам... Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега! Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си? Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде! Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли? Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало. Той: Ма болеше ли те? Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра! Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка. Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи" Майка към сина си: - Умолявам те - вземи се в ръце и учи повече. Не държа да си точно отличник...обаче...писна ми да ходя по родителски срещи с фалшиво име. Нищо не укрепва така вярата... както предплатата. Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло. Бащата: — Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него. Синът: — Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох. — Е нищо, донеси хляба! — Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия. — Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!