Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
Вървят две бели мечки. Едната пита:
- Абе, ти сигурна ли си, че сме бели мечки?
- Ами да, ето козината ни е бяла, мечки сме…
Вървят… Първата пак пита:
- Абе, ти сигурна ли си, че сме бели мечки?
- Да, ето наоколо сняг, на Северния полюс сме.. А ти защо питаш?
- М-много ми е студено..