Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
На светофар в огромен джип с тъмни стъкла се врязва запорожка. От нея изскача изплашен човечец, отива до шофьорската врата на джипа и започва да се извинява. Три минути никой не отваря. Човечецът започва да почуква леко, после по-силно, още по-силно. Внезапно прозорецът се отваря леко и се разнася тих глас:
- Човече, бягай, бягай от тука, че и без това вече ни се смеят...