Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Двама пияници отишли на стадиона и решили да играят. Единят казал:
- Сега, аз ще бъда двата отбора и съдиите.
А другият:
- Добре, аз пък ще съм публиката...
И така, играта се започнала. По едно време този, който бил публиката, оцелил другия с бирена кутийка... той се ядосал:
- Ти луд ли си, бе, как можа, от 20 човека на терена точно мен да уцелиш??
А другият:
- А ти как разбра, че от 25000 човека публика, точно аз съм те уцелил?