Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Отива една монахиня от манастира до селото с колелото понеже селото било на 10км. На връщане колелото се счупило, и монихинята тръгнала пеша към манастира. По някое време я настика една готина руса мацка с един джип BMW, предлага на монахинята да я закара и понеже се било вече стъмнило, тя се съгласила. Тръгнали те и мацката започнала да се хвали:
- Този джип е от мъжа ми, това палто ми е от любовника, това колие ми е от предния любовник, бившия ми мъж ми подари вила на Канарските о-ви...
На монахинята и станало тъжно, че няма нищо и навела глава. Прибрала се в манастира, качила се направо в стаята си и си легнала. По едно време се чука на вратата и монахинята пита:
- Кой е? ? ?
- Аз съм чедо, попа.
Монахинята помълчала 10сек. и казала:
- Дедо Попеее, да се махаш от тука с тия валии