Съществува цяла гама отенъци на сивото.
Има сиво преливащо в розово - на щастието,
сиво-бежов цвят - на земята,
сивосиньо, което жали за небето,
но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво.
Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.
Девойка спира кола на стоп и моли шофьора да я закара до града. Той я качва и казва:
- Ама че ден е днес! Вие сте петата жена, която карам днес до града.
- Аз не съм жена, а девойка!
- Е, все още не сме стигнали до града, нали...