Богат литовски емигрант, живял дълго време в Америка, отива в родината си. Обаче внезапно любимото му куче, което е довел със себе си, умира. Емигрантът отива в католическата църква и пита:
- Може ли да погребете кучето ми?
- Ама как, това е светотатство!
- Но то беше любимото ми куче, обичах го като човек…
- Иди при руснаците, те са алчен народ - дай им пари и ще го погребат в православната си църква.
- Ако им дам 50 000 долара, ще се навият ли?
- Ах, чадо, защо не каза веднага, че песът е бил католик?
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква:
- Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук.
- Защо бе?
- Ами ходя наоколо и какво виждам - навсякъде само надписи - "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо...". И какво - всички спят и си почиват, само аз бачкам!