Дъщерята на съдия връхлита радостно в кабинета на баща си и задъхано съобщава:
- Тате, много съм щастлива. Мистър Джонс ми призна любовта си.
- Лоша работа, дъще. - поклаща глава съдията. - Доколкото познавам мистър Джонс, той си признава само под влияние на неопровержими улики...
Между приятелки:
- Аз пък вече нямам кой знае какви претенции към мъжа, за когото искам да се омъжа. Важното е да е добър човек, културен, възпитан... Как мислиш, дали са останали още такива милионери?