Вицет — Перник

Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: - Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: - Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: - Ама ние вече минахме оттук... И въобще ти се въртиш в кръг... Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: - Кой говори...

Разни 03.10.2017 2,912 прегледа

Следващ →

Още вицове

Само когато се ядосваш, разкриваш истинския си характер. Когато някой говори лошо за теб, значи е открил нещо, за което да ти завижда. - Моше, кажи ми как постоянно печелиш на конни надбягвания? Откъде знаеш на кои коне да залагаш? - Авраме, просто познавам. - Нееее, Моше, тук има някакъв номер. Кажи ми като на приятел. - Добре, слушай. Отиваш в синагогата. Молиш се с всички сили, молиш се, молиш се. После напрягаш слух. Ще чуеш числа. Първите три числа са за първата гонка, вторите три числа са за втората. На хиподрума залагаш на тези номера, после отиваш на касата да си вземеш печалбата. Пак се срещат след седмица, Аврам е с унил вид: - Всичко проиграх. - Ти ходи ли в синагогата? - Ходих, и се молих с всички сили, и числа чух. Заложих както трябва, но спечелиха други коне. - Нищо не разбирам. Всичко би трябвало да е нормално. Слушай, а ти в коя синагога беше? - В тази до пазара. - Идиот! Тази до пазара е за Тото 2! При една гледачка отива диригент на симфоничен оркестър, за да разбере как ще се развие кариерата му: - Виждам, че работиш с две раце. - Точно така, казал диригента. - И много хора командваш. - Да, така е. - Ха, така слушай чедо - казала гледачката: - Когато умреш ще станеш диригент на хора на ангелите. - Е... има време до тогава, казал диригента. - Няма време, утре почваш! Група монахини отиват на пазар с велосипеди. Игуменката кара най - отпред, а след нея останалите монахини, които непрекъснато се кискат. Игуменката не се сдържала и по някое време се обърнала към тях: - Ако не престанете да се хилите ще ви сложа седалките... На робите им давали храна и дрехи точно толкова, колкото да им стигне, че да продължават да работят. Нищо съществено не се е променило в принципите за формиране на заплатите от онова време.