Понеделник, 7 септември 2026 | Перник 15°
Перник България Светът Спорт Обяви Видео eTV

Всички категории

Мъж щял да прекарва контрабандно катерички през границата. За да не го хванат решил да ги крие... в гащите си! Приятел го видял след време и попитал: - Какво стана с катериците? - А мани! Повече не искам и да чуя! - Че к’во стана?! - Ами скрих една в гащите и минавам през границата. По пътя помисли задника ми за хралупа! Как да е преживях го! После помисли топките ми за лешници! Как да е преживях го! Даже и преживах, че реши да провери дали наистина са - гризна ме! За малко щях да се развикам пред единия полицай! Ама на края не успях да го преживея, когато реши да прибере "лещниците" в "хралупата"!
Оценка 5 от 1 гласа
Не мога да не ви разкажа и приказката за арменската Червена Шапчица, известна като Червенян Шапчицян. Тръгнала Червенян Шапчицян в араратската тъмна гора, срещнала вълка, разговорила се с него и в накрая стигнала до къщата на баба си, да я наречем Бабаян. Влязла червената щапчица и видяла, че изпод юргана наднича зловещо лице и я гледало мрачно. - Бабо, защо са ти толкова големи ушите? - плахо попитала Червенян Шапчицян. - За да те чувам по-добре, детето ми - казала Бабата. - А защо са ти толкова големи очите? - За да те виждам по-добре детето ми! - А защо ти е толкова голяма устата? В този миг бабата отметнала одеялото, скочила в леглото и изкрещяла: - Защото съм Маги Халваджиян, а ти си жертва на "Сладко отмъщение"!!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой. Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел. А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки. Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане. Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Оценка 0 от 0 гласа
В офицерският клуб тече активно посрещане на Нова година. Още до полунощ хусарите са се отнесли, поручик Ржевски спи с лице в салатиерата с яйцата, и единствено полковникът все още се държи на крака. Часовникът бие дванадесет. Събрал сили, полковникът тържествено произнася: - Господа! Дългоочакваната Нова година настъпи, най-накрая! Ржевски, разбуден от гръмкия бас на полковника, тежко повдига глава и възкликва: - Най-накрая? Колко жестоко...
Оценка 1 от 2 гласа