Неделя, 6 септември 2026 | Перник Слънчево 21°

Всички категории

3 мутри тръгнали за голяма сделка към пустинята... ама не щеш ли катастрофирали и било неизбежно да продължат. Обади ли се те на шефа си, върнали се при него и той ги питал какво точно станало... Те обяснявали обяснявали... а шефът им изненадан от това което носят ги пита: - Ае... теб за кво ти е тая шапка бе? - Ми там нали много слънце.. и да ми пази сянка. отвърнал единия. - А на тебе за кво ти е тва шише? - Знам, че там е няма много вода и съм си напълнил. - казал втория. - А ти бе умнико... за кво си взел тази врата от колата...? - зачудил се шефът. - Ми шефе, знам, че там е много топло... и като ми стане горещо да си отворя прозореца.
Оценка 5 от 1 гласа
Животните в гората направили тоалетна. Влиза Зайо и чука на вратата. Отвътре се чува дебелия глас на Баба Меца: - Зайо, заето е! Абе ти скубеш ли се? Зайо: - Не, защо? Без много да пита Меца открехнала вратата, грабнала Зайо, обърсала се с него и го хвърлила през прозорчето. Събрал лъвът животните и ги пита: - Кой счупи прозорчето на тоалетната? Излиза Зайо: - Аз! Оправили прозореца, на другия ден гледат - той пак счупен. Лъвът пак събира тайфата и казва: - Кой счупи прозорчето на тоалетната? Зайо излиза: - Пак аз! - Как така бе Зайо, пак ти ли си виновен? - Ами клекнал съм аз в тоалетната и някой чука на вратата. Питам кой е, отвънка се чува Ежко Бежко. Аз му викам: "Ежко, а бе ти скубеш ли се?". Той вика "Ами не..." И като го хванах и се обърсах с него и после не знам от кой прозорец изскочих!
Оценка 0 от 0 гласа
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."
Оценка 0 от 0 гласа