Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита: - Чапай, кой номер ти са ботушите? - Четирсе и две. - А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!

Чапаев отивайки на нивата да занесе на Петка обяд, вижда лопата с бележка на нея:"Чапаев, донеси лопата, че я забравих! Подпис:Петка" Да, обаче Чапаев се задава с обяда, а лопатата я няма. Навръщане Петка вижда лопатата с друга бележка:"Петка, не намерих лопатата. Подпис: Чапаев"

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Чапаев и Ана Картечарката си говорят: - Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата? - Защото всяка вечер си втрива в нея яйца! - Брей, голям гимнастик бил той…

Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. - Чапаев, този път ни хванаха! - Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: - Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. - Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: - Чапаев, пускам се. - Петка, дръж се още малко. - Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка: - Василий Иванич, може би тука му е гнездото? Чапай: - Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!

Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: - Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: - Половината от цистерната я продадох, а половината - изпих! Чапай: - А къде са парите? - Парите ги пропих!

Седят Петка и Чапаев на една палма. Изведнъж към палмата се приближава слон и започва да я клати. - Василий Иванович, може тук да му е гнездото... - Ама че си глупак, Петка. Слоновете живеят в дупки.

Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: - Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: - Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: - Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: - Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!

Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: - Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… - Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: - Стига си тропала така с крака, гадино!

Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. - Кой е тоя? - пита Чапай - Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! - Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!

Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая - Петка. Чапаев пита: - Анке, майка ти балерина ли е била? - Не, защо? - Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: - Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? - Не, защо? - Такава права и дълбока бразда правиш…

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: - Нищо не казва, гада! - А вие бихте ли го? - Бихме го. - А в бъчва с вода давихте ли го? - Давихме го. - Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. - Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. - Е, какво, научи ли се да рисуваш? - Ами горе-долу. - А носиш ли някоя картина да покажеш? - Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. - И какво е това? - Негри крадат въглища през нощта.

Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай: - Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката. - А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.

В музея на революцията децата питат гида: - Какъв е този скелет тук? - Това е скелетът на великия герой Чапаев. - А какъв е тоя малкия скелет до него? - Това е скелетът на Чапаев като дете.

Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: - Петка, да не си полудял? Петка: - Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. - Келнер, на колко километра са белите? - На 1 километър от заведението. - Дай по още две малки. Изпиват ги. - Келнер, на колко метра са белите? - На 500 метра. - Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. - Келнер, на колко метра са белите? - Ами на 100. - Дай по една стограмка. Келнера им дава. - Келнер, на колко метра са белите? - Вече са пред заведението. - Петка, виждаш ли ме? - Не. - И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

Мутра си купил супер джип и решил да го изпробва, за да види как върви. Вдигнал той 120 км/ч и еидял в огледалото за задно виждане някакъв Вартбург го застига. Мутрата се подразнил от този факт и вдига 140км/ч. Колата обаче не отстъпва и бързо настига джипа. Мутрата вече се ядосал страшно много. Смачкал газта и отпрашил със 240км/ч. Тъй, ама Вартбурга на 2-рата минута го духнал и заминал далеко напред. 20км. по-нататък, до една чешма, мутрата видял Вартбурга, а от него слиза Чапаев. Без да му мисли много, веднага ударил спирачките и отишъл при шофьора на старата кола и го запитал: -Мой човек, тая кола с к’ъв двигател е? -А, ми че от ’де да знам. -Добре де, на какво върви? Какво му наливаш? -Какво ли не? Вода-вода, ракия-ракия, водка-водка. -Добре де не наливаш ли Дизел?-зачудил се мутрата -Ся ’щи кажа.-казал Чапаев. Отворил предния капак на колата и попитал: -Петка, ти нафта пиеш ли?