Четвъртък, 20 август 2026 | Перник 20°

Петка и Чапаев

Чапай и Петка бягали от белите.По едно време видяли кладенец и решили да скочат в него за да се скрият и от вътре се чуло: Чапай: - Петка.... Петка: - Млъкни, че ще ни хванат! Чапай: - Петка, на какво мирише кръвта? Петка: - Абе, сега ли намери да ме питаш такива глупости? И така минало време и Чапай все питал Петка на какво мирише кръвта..... На края Петка се ядосъл и казал на Чапай: - НА ЛАЙНА МИРИШЕ! Петка: - Боже мой знаех си, че са ме ранили...
Оценка 5 от 1 гласа
Чапай и Петка вървели през пустинята.На третия ден се оказали без храна.Умиращ от глад Чапай казал на Петка: -Петка,не издържам вече ще те ям. -Чапай,моля ти се,недей.Виждаш ли там в далечината оная черна точка.Сигурно там има нещо за ядене. Чапай се съгласил,отишли до там и що да видят:Труп на стара жена,а на корема огромна гнойна пъпка,която слънцето я пече с всеки изминал ден.Радостен Чапай казал: -Ура,пу на мен коричката. -Добре де добре.Давам ти я.Аз ще си топкам от гнойта.
Оценка 5 от 1 гласа
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето…
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)