Вторник, 6 октомври 2026 | Перник Ясно небе 12°

Иванчо и Марийка

Щатастлив баща отива да вземе новороденото си дете - Добър ден, аз съм таткото на Иванчо. Сестрата смутено го погледнала и плахо заприказвала. - Да, но има един проблем. - Какъв проблем? - Ами вашето детенце се роди без ръчички - казва сестрата на един дъх. - Какво? - шокирано попитал бащата. - Ами, всъщност то и краченца няма. - Моля? Навела глава сестрата продължила: - Ами то всъщтност няма и...и главичка. - А какво въобще има това дете? - хлипайки попитал таткото. - Ами едно ухо. Тотално разстроен, бащата казал: - Нищо, дайте си ми го - взел ухото в ръцете си и му занареждал: - О, Иванчо! Какъвто и да си, татко те обича! Леко притеснена, сестрата пояснила: - Не му говорете! Глухо е!
Оценка 0 от 0 гласа
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: - Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: - Седем! Дядото: - Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: - Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: - Единайсет!
Оценка 5 от 1 гласа
В училището на Иванчо дошла млада и много готина учителка. Иванчо веднага и хвърлил око и всеки път когато я видел да минава по коридора и подмятал: Госпожо, ако знаеш как ще те шибам! ! На учителката и писнало от тези подмятания и отишла при директора му казала: -Г-н директор, всеки път когато вървя по коридора, един ученик ми казва, че щял да ме шиба. А директорът попитал: -Това момче високо, русо и с лунички ли е? ? -Да-казала учителката. -А, това е Иванчо..... и да знаеш, щом е казал, че ще те шиба, значи ще те шиба ..
Оценка 0 от 0 гласа
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Оценка 5 от 1 гласа