На среща между военни си говорят български и американски генерали. Българският: - Нашите войници, всеки ден получават по 2000 калории. Ни повече ни по-малко, по устав. Американският: - А нашите пък, получават по 4000. Българският: - Лъжеш, не може войникът да изяде за един ден два чувала цвекло.

На тема Ирак...Буш лети в самолет и му се струва, че пътуването е много дълго. Отива в пилотската кабина и пита: - А много време ли ни остава, докато кацнем? Пилотът отговаря: - Някъде към 15 минути, ако е рекъл Аллах...

Новобранец се оплаква на старшината: - Другарю старшина, откраднаха ми иглата! - Аз колко пъти съм ви казвал да си надписвате вещите!

Учителката казва на Петърчо: - Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? - Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно - да ги агитира да сключват застраховки "Живот" за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараства. Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред. - Войници, - започнал разясненията си служителят, - оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на войнския си дълг, на семействата на сключилите застраховка "Живот" за военнослужещи държавата ще изплати 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат от нея замо 6 000 долара обезщетение. А сега, разсъдете логично. Според вас, кого ще изпращат на най-опасните места?

Старшината казва на ротата: - Ей тия камъни и железата да ги съберете до оградата и да ги запалите….

Старши командир казал на войниците: - Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: - Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.

Американското правителство представи сайта www.ready.gov, който би трябвало да приготви гражданите за терористични атаки, а също така и да им изкара акъла:- Ако около теб се придвижва стрелка-терорист - затисни я към стената с рамо.

Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. - Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! - въздиша редникът.

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво. Един селянин дотичва и му помага да слезе. - Исках да поставя нов рекорд - обяснява пилотът, - но не успях. - Напротив, успяхте - казва селянинът. - Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.

Каква е разликата между военния и цивилния инженер? Единият прави оръдия, а другият строи мишени.

При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Офицер ругае войник: - Редник Иванов, снощи си се върнал в казармата наплюскан до козирката и отгоре на всичко си бутал крадена количка! - Тъй вярно! - Марш в ареста! - Тъй вярно! Но може би помните, че в тази количка бяхте вие!

Новабранец се жалва на началството: - Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали - панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… - Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Албанските учени изобретили нов тип ракета "земя-земя". На изпитанието присъстват висши военни и политици. Точно на старта обаче ракетата нещо засича и не успява да излети. Веднага към нея се спускат механици и техници и започват да оглеждат какво не е наред. По едно време един се провиква: - Открих какъв е проблемът - скъсал се е главният ластик.

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: - Кой там си е вдигнал и двата крака?

При инспекция офицерът пита един от войниците: - Колко време сте в армията? - Много. - отговаря войникът. - Много какво? - Много дълго. - е крайният отговор.