Пътник във влака: — Кондуктор, а може ли да се пуши? — Не! — А тогава тези фасове по пода откъде са? — От тези, които не задават въпроси.

Върви една жена през тъмна уличка. Изведнъж страшен глас: — Парите!!! Тя: — Къде? — Искаш ли да живееш? — С кой? — Събличай се! — А ти? — Ако още веднъж гъкнеш ще те… — Гък, гък, гък!

Между пенсионери: — Наборее, животът е като стълба на кокошарник! — Защо бе? — Защото е къс и осран.

В публичния дом: — Момичета, до колко работите? — До 20 мъже!

- Докторе, днес изпуснах филията и за първи път тя падна с маслото нагоре! Психоаналитикът взел филията, огледал я и казал: — Това е така, защото вие сте я намазали от обратната страна.

Жената на болен пита доктора: — Докторе, кажете, има ли надежда? — Зависи на какво се надявате…

- Струва ми се, че стигнах финансова стабилност. — И в какво се изразява? — В това, че пари нямах, нямам, и изглежда, че няма да имам.

Умрял един човек и цъфнал пред вратата на Рая. Наредил се той на опашката и като стигнал до Свети Петър оня отворил тефтера да провери става ли за рая или не. — Ти момче не си за рая. Ей тука пише, че си спал с балдъзата, с тъщата, а даже и с тъста си… — Чакай, чакай Свети Петре, ще ти обясня какво стана.. Седя си аз един ден в къщи, жената я няма, и идва балдъзата. Седна тя при мене разприказвахме се и аз я изчуках. Да ама по едно време влиза и тъщата. Първо се развика ама после се разприказвахме и нея изчуках. Не щеш ли и тъста се прибра. И той първо се развика ама после се разприказвахме… . В това време Свети Петър го прекъснал: — Добре бе, добре аре влизай в Рая, че нещо много се разприказвахме нещо… .

- Госпожице, ще може ли да ви ползвам копирния апарат? — Какво трябва да се копира? — ДНК…

- Извинете, вие ли сте Ибрахим карадурум одрих алил бегович? — Не, аз съм Коен. — По дяволите! Винаги ги бъркам тези две фамилии!

Една баба пита войник: — По какво се различават войниците от партизаните? — Войнците нападат отпред, а партизаните – отзад. — Аха! Значи моят дядо е партизанин!

Две кексчета се пекът във фурна и едното казва: — Ох, колко е горещо тук! A другото тговаря: — Я, говорещо кексче!!!

Мъж пътувал с колата си и взел на стоп мацка. Ха тука да отбие, ха там да отбие, мацката не ще. Стигнали до разклона на пътя и мацката ще слиза. — Е, поне една целувка няма ли за благодарност? – попитал шофьора. Мацката подала глава през прозореца на колата за целувка, шофьора вдигнал стъклото, минал зад нея и … Заминала си мацката по пътя, но наблизо един дядо си пасял козичките и видял всичко. — Колко струва тая кола, бре момче? – попитал. — Ааа, дядо, толкоз пари нямаш ти. — Абе за кола пари може да нямам, ама поне една врата ще си купя…

- Капитане, има теч на кораба! — Откъде знаете? — В басейна е влязла акула!

Иванчо и Иванка отиват на купон и Иванчо казва на Иванка: — Днеска си много хубава… Иванка: — Не можe да сe кажe сащoтo за тебе… Иванчо: — Е значи си излъгала кат мен.

- Какво може да се свали от гола медицинска сестра на нощно дежурство? — Дежурния лекар.

Разговор по телефона: — Ало, търся бай Пешо. — Ами, той се помина миналият месец – отговаря старица с много изнемощял гласец. — Какво да му предам като се видим?

Американецът, французинът и бай Ганьо седели на една маса и се надлъгвали. Американецът казал: — Аз в Америка каква голяма подводница си имам! Ако я напълниш с вода, може да плаваш с друга подводница вътре в нея. Французинът казал: — Аз пък в моя хангар във Франция, като светна лампата, около нея започват да кръжат 5,6 боинга. И бай Ганьо казал: — В България пък има един циганин, от село Долно Абланово, дето си навива х*я 5 пъти около кръста и като опъне останалата част, на нея кацат 5 фенера. Другите двама се усъмнили: — Ееее, бай Ганьо, ти пък… ние че лъжем, лъжем, ама ти хептен. Американецът: — Да, аз поизлъгах малко, подводницата ми е мъничка, с дистанционно. Французинът: — Да, и аз излъгах, имам 1 малко хангарче, дето и лампа няма даже. Бай Ганьо: — И аз излъгах, момчета, не беше от Долно Абланово – от Горно беше.

В България затлъстяването е заболяване, а в САЩ – начин на живот.

Върви Исус Христос през пустинята. Изведнъж среща един дядка, който реве, та се къса. — Защо плачеш – питал го Христос. — Изгубих сина си… — А как изглеждаше? — Ами имаше пирони по ръцете и краката. — Татко?! — Пинокио!