Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го: — Вълчо, що си такъв, бе? А той: — Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам. -Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…

- Моята котка е необикновена! — И какво пък й е толкова необикновено? — Ето, виж тези снимки. — Е… птички… рибки… мишки… сирене… И какво? — Котката ги е снимала!

- А може ли да погаля котката ви? — Разбира се! Само момент да донеса йод и бинтове.

Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: — Ей, дългия! Кой е най-красив в гората? — Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: — Ало, раираната! Кой е най-красив в гората? — Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: — Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: — Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – „не знам“.

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

Три мухи си говорят. Едната казва: — Леле, да знаете вчера какво се случи! Втората пита: — Какво? — Вчера беше битка на живот и смърт! Жабата щеше да ме изяде! И третата пита уплашена: — И кво изяде ли те?

- Как се лови заек? — Прикривате се зад някое дърво и започвате да издавате звук на морков…

Кон влиза в бар и казва на бармана: — Дай ми една сода! А той отвръща: — Не искаш ли бира?!?! — Не бе, с каруцата съм!

Две крави си говорят: — Знаеш ли, струва ми се, че ни хранят само за да може да ни пият млякото, а после да ни убият и изядат. — Я се разкарай с твоята идиотска теория на заговора! Цялото стадо ще ти се смее ако разберат, какви ги разправяш.

Три лястовици летели и си говорели. Първата: — Аз ще завия на ляво. Втората: — А, аз на дясно. Третата: — Еми аз ще ви последвам.

Едно теле вдига глава и казва: — Мамо! Мамо! Виж, едно куче лети! Мaйкaтa продължaвa дa cи пace и бeз дa поглeждa: — Яж, cинe, яж, трeвaтa e направо трeпaч!

Мечо Пух казва на Прасчо: — Прасчо, Прасчо! Кристофер Робин ни даде 10 делви с мед – по 8 за всеки! — Мечо Пух, как така по осем? 8+8… ? — Аааа, не знам. Аз мойте осем вече ги изядох.

Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: — Брей, те много съкратили приказката бе…

Две змии си говорят: — А бе, отровни ли сме? — Не знам! Защо питаш? — Туко що си прехапах езика…

Пингвин и зебра влизат във фотоателие. — Цветна снимка ли? — Не, достатъчно е и черно-бяла.

Срещат се коте и крава. Кравата казва: — О, колко си малко, коте, пък вече имаш мустачки! Котката: — Млъквай! Я се виж колко си голяма, пък още нямаш сутиен!

Прасчо и Мечо Пух са в една лодка. Докато мечо Пух гребе Прасчо спи. По едно време Мечо Пух здравата удря Прасчо по гърба. Прасчо целият в кръв и с разбит нос казва: — Пух, аз мислех, че сме приятели. А Пух му отвръща: — Е па аз откъде да знам ти какво си мислиш.

Един ден Зайо Байо отишъл в гората и казал: — Аз съм зайче с кошничка, идвам да крада. Срещнал го Кумчо Вълчо и му казал: — Зайо Байо, тука няма да крадеш. Иди в Америка. Зайо Байо отишъл в Америка, но на летището не се сдържал и казал: — Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада. Срещнали го на летището и му казали: — Тука няма да крадеш. Иди във Франция. Зайо Байо отишъл във Франция и на летището пак не се сдържал и казал: — Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада. Срещнали го пак на летището и му казали: — Тука няма да крадеш. Иди в Германия. Зайо Байо отишъл в Германия и на летището отново не се сдържал и казал: — Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада. Срещнали го те отново на летището и му казали: — Тука няма да крадеш. Иди в България. Зайо Байо отишъл в България и си казал: — Аз съм Зайо Байо с ко… Къде ми е кошничката?

Една мравка носи на гърба си гъсеница. Друга мравка я среща и я пита: — Какво е това на гърба ти? Мравката отговаря: — Нося си космодиск…

Мечката видяла, че заека бяга панически из гората и го спряла: — Защо бягаш така, Зайо? — Дошли са някакви ловци, трепят всички камили. — Че ти какво общо имаш, нали си заек? — Абе те като те хванат, ходи обяснявай че не си камила…