Вторник, 6 октомври 2026 | Перник Ясно небе 12°

Животни

Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: - Ей, дългия! Кой е най-красив в гората? - Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: - Ало, раираната! Кой е най-красив в гората? - Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: - Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: - Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш - "не знам".
Оценка 0 от 0 гласа
В гората поставили автомат (машина) на която най-горе пишело "за 10 стотинки свирка" Пръв на машината се наредил Зайо, пуснал 10 стотинки и го пъхнал вътре.... След 10 минути Зайо си тръгнал щастлив към вкъщи и по пътя срещнал Вълчо - Зайо защо си толкова развълнуван? - Е как защо ей там има една машина която за 10 стотинки прави свирки! И Вълкът хукнал! Срещнали се отново след час, но Вълчо целия в кръв и реве. - Какво стана бе Вълчо хареса ли ти машината дето за 10 стотинки прай свирки? А Вълчо облян в кръв промълвил през сълзи... - А Защо не ми каза че за 20 стотинки остри моливи???
Оценка 0 от 0 гласа
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен. - Кво става, Вълчо? - Ходи до онзи храст и сама ще разбереш. Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва: - Дааа, ти коя си? - Ами лисицата... - Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли? - Не.... Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста. Тича заекът при храста. - Кой си ти? - пита ламята. - Заекът. - Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли? - Има - може ли, да не дойда? - Може, за-драс-квамееееее...
Оценка 3.5 от 2 гласа
Вървели си две костенурки в пустинията. Вървели, вървели, минали 15 години и видяли едно канче. Първата костенурка казала: - Дай да го вземем, па по-натам може да видим чешма. А другата казала: - Не, няма смисъл. Вървели минали още 15 години и видяли една чешма. Първата костенурка казала: - Aз ще се върна да взема канчето, което видяхме по пътя, но ти няма да пиеш от водата, докато не се дойда! Другата се съгласила и костенурката тръгнала. Минали 10-20-30-40 години. Костенурката при чешмата умряла от жажда и решила да пие вода. В този момент другата се показала от една издатина и казала: - Еее, сега ако ще се лъжем, то по-добре да не тръгвам!
Оценка 0 от 0 гласа