Първата Световна Война. Отива един сръбски войник на бръснар в българско село и казва на бръснаря:
- Я сом београдски юнак, ке ме бричиш без сапун!
- Добре, сядай.
Извадил бръснаря най-тъпия си и назъбен нож и започнал да го дере. Дере го, дере го, сълзи започнали да капят от очите на сърбина, но той трай. По едно време не издържал и казал:
Знайш ли, я не сом баш от Београда, море цапни малко сапун!
Два камъка вървели срещуположно и като се засекли, единият казал:
- Добър ден!
Като се разминали, другият се обърнал и казал:
- За пръв път виждам камък да говори!