Седи си в ателието художник-абстракционист, нещо е тъжен. Идва негов приятел и го пита:
- Защо си такъв?
- Ами направих портрет на една дама...
- Това е хубаво!
- Но тя сега иска да сменя на картината цвета на очите й.
- Е, и?
- Проблемът е, че не мога да си спомня къде й нарисувах очите.
Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.