Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Стар евреин е на предсмъртно легло. С пресипнал глас пита:
- Жена ми тук ли е?
- Да, скъпи.
- Децата тук ли са?
- Да, тате.
- А внуците тук ли са?
- Да, дядо!
- Тогава защо в кухнята свети?