Трима българи корабокрушенци попаднали на един самотен необитаем остров. Минало месец, два, три, кво да прaвят, доебало им се. Решили за да няма пренебрегнати да се ебат тримата на влакче. Започнали те, но от океана се задал български кораб, от който се чувало ихо-михо,здраво хоро. Този дето бил най отзад казал:
- Ех, че хубаво хоро!
Следващият казал:
- Е, кво му е хубавото? Хоро като хоро.
А, който бил най-отпред казал:
- Ебал съм ви майката, нека някой друг да дойде да води хорото!
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина:
- Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко.
Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! Веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика:
- Айде момче, стани да седна, че съм стара жена.
Момчето й вика:
- Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те!
А тя:
- Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат...
- Е виж колко празни места има седни там...
Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло:
- Maмка му, пак ще карам прав!