На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Мутри си спретнали голям купон. Довели и жените си. Естествено разговорите се въртели около работата им. Накрая една не издържала:
- Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно?
Миг мълчание и един се обадил:
- Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо...
- Добре, добре - прекъснала го изнервена дамата, - я по-добре някаква музикална тема!
Пак кратко мълчание и се обажда друг:
- А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело?
- Абе вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено?
След кратко смущение се обажда трети:
- Браточки, помните ли как хвръкна оня на Витоша?