Червената шапчица, Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
Иванчо си седи на компютъра в къщи, поглежда през позореца а от вън Марийка бере лайка за чай по минижуп. Иванчо не могъл да се сдържи и си треснал една бърза чикия, след малко пак поглежда и кво да види Марийка се връща, не издържал и си треснал още една чикия. След 10 минути поглежда нашия през прозореца и кой да види пак Марийка, тогава не издържал излязъл на вън и викнал "Не ти ли стига бе ненаситнице? ? ? ? ? ? "