В коридора на болницата. Жена трескаво дочаква излизащият от реанимацията лекар и го пита:
- Докторе, как е мъжът ми?
- Как да Ви кажа... не е добре. Една седмица в реанимацията. После още месец интензивни грижи у дома, трябва да му сменяте подлогата и да го къпете всеки ден, той ще бъде в безпомощно състояние. После още два месеца санаториум и още няколко месеца домашни грижи... това няма да излезе НИКАК евтино... А и той никога няма да се възстанови и няма да може да се движи.
Следва пауза, в която докторът гледа пребледнялата и мълчалива жена, след което продължава:
- Успокойте се, госпожо, шегувам се! Умря мъжът ви, почина!
Мъж вдигнал телефона.
- Да, майко - въздъхнал той. - Имах тежък ден. Милдред е в лошо настроение... Знам, че трябва да съм по-твърд с нея, но не е лесно. Знаеш я... Да, помня, че ти ме предупреждаваше... Да, помня, че я описваше като зло същество, което ще ми стъжни живота... Да, помня, че ме умоляваше да не се женя за нея. Ти беше права... Искаш да разговаряш с нея ли? Добре. - Той оставил слушалката и извикал на жена си в съседната стая: - Милдред, майка ти иска да приказва с теб!