Събира старшината новобранците и започва със строг глас:<BR>- Петров, я излез две крачки напред!<BR>Излиза Петров а старшината му вика:<BR>- Що е това родина бе, Петров?!<BR>А Петров плахо:<BR>- Миии... не знам!<BR>Старшината го скастрил и му изкрещял:<BR>- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.<BR>Върнал се нашия в строя а старшината подхванал Иванов:<BR>- Абе Иванов, що е това родина бе?!<BR>А Иванов мазничко:<BR>- Ми майката на редник Петров.<BR>Старшината почервенял от яд и се развикал:<BR>- Абе келеш, това и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.<BR>Иванов:<BR>- Разбрах.<BR>Старшината:<BR>- К’во разбра?!<BR>А Иванов твърдо и уверено:<BR>- Че Петров ми е брат!
Българин отива в Америка да работи при негов приятел. Когато се срещат, приятелят му посочва една улица в центъра на Ню йорк и казва:
- Аз, прияталю, работя на тази улица. Всяка вечер намирам по нещо - я обица, я пръстен, я някоя банкнота и така си живея. Ти ще работиш на онази.
Същтата вечер още двамата излезли на работа и новият, както се разхождал из неговата улица, видял под една улична лампа доста дебел портфейл на тротоара. Тъкмо се навел да го вдигне, па се замислил и му теглил един здрав ритник.
- Айде стига бе, още от първия ден ще работя...