Вторник, 6 октомври 2026 | Перник Ясно небе 10°
- Раната на главата ви е доста тежка. Сигурно са ви нападнали за пари? — Така е, докторе. — Бихте ли познали нападателя, ако ви го покажат? — Естествено, докторе, кой не познава жена си.
Семейни 3,322 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разговор между момче на 8 г. и майка му: Какво е презарватив ? - На Чичо Доктор лекарствата. -Какво е ш*бан ? -Хубав. -Какво е е*а ? -Лекувам. -Какво е п*дераст ? - Лекар. На другия ден майката на момчето се разболяла. Момчето се обадило в болницата и казало: - Ей п*дераст, вземай си презервативите, качвай се на ш*баното си Рено и идвай да е*еш майка ми ! След снежна нощ. Жената: - Васко, изкопа ли колата? - Че я изкопах - изкопах я, но пак не е нашата, мамка му! Студент отива на изпит, тегли си въпрос и сяда. След малко професорът го вика да отговаря. - По първия въпрос? - Ами, знаете ли, аз цяла нощ се готвих и сега някак си ми излетя от главата. - Добре, по втория въпрос? - Ами, разбирате ли,у цяла нощ учих и нещо ми се е объркало всичко в главата. Иначе го учих, сигурен съм, даже задачи решавах. - М-да, в такъв случай ще ви задам допълнителен въпрос,- професорът станал и написал на дъската формулата: Н2О.- Какво е това? - Ех, знаех го, ама сега ми изскочи от главата. Иначе ми е до болка познато... - Какво правите сутрин като станете? - Влизам в банята, мия се... - Не, какво правиш в кухнята? - Правя си закуска... - Какво пиеш? - Ами, да! Разбира се! Това е саламура от кисели краставички! Игуменът на един манастир бил много праведен и усърден. Забелязал това Бог и му изпратил ангел, за да го възнагради за усърдното служене. Но игуменът отказал наградата и вместо това помолил: - Покажи ми най-достойния от монасите в моя манастир, за да мога да се моля за душата му! Ангелът му показал един от братята. Поразеният игумен се развикал: - Но това е най-отявленият сквернословец и богохулник! Глас от небето отговорил: - Да, но ако този човек не се бореше със себе си ежесекундно, отдавна да ви е изпозаклал всички! Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал: — Кой чука? — Георги. — Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца. — Ами Гонзо, бе! — … — Георги Иванов – Гонзо! — А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.