Вторник, 6 октомври 2026 | Перник Ясно небе 22°
Двама ловци си приказват: — Моето куче е много странно. Като стрелям и не уцеля, то ляга на земята и почва да се търкяла от смях! — А когато уцелиш? — Не знам, то ми е само от три години…
Професионални 3,870 прегледа
Следващ →

Още вицове

Едно 5 годишно дете било гениално, колкото Айнщайн, Да Винчи и Нютон взети заедно! Но майка му се притеснявала, че не може да общува с връстниците си нормално и решила да го заведе на лекар да му намали поне малко от акъла. Лекарят го включил към една машина и трябвало да му намали акъла с 30%, но се заиграл със сестрата, забравил всичко и машината намалила акъла на хлапето с 99%. Доктора се осъзнал и притеснено казал: - Момче, моля те бе, кажи нещичко! А новообразуваното олигофренче промълвило с дебилна усмивка: - Само Левски! На едно африканско пристанище спира кораб и започва да товари пътници с обещание да ги откара като емигранти в някоя по-богата страна. Отвсякъде се стичат тълпи и започват да се качват на кораба. Ден, два, три... Върволицата не спира. Един от кандидат-емигрантите отива и пита капитана: - Абе тоя вашия кораб да не е безкраен? - Не, бездънен е... Старшина Велков: - Влез в строя, за да не те вали дъжда! Червената шапчица, Омир О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази, що с шапка червена в гори тилилейски захожда и кошничка с пити и вино принася за баба! Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад, та път да разчистят за хищник - коварен и гладен! И стигна той бързо, подобно изплашен троянец, преследван от псета и бързоноги ахейци, до малката горска поляна със къща в средата. Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука, а глас уморен и отпаднал повика го вътре… Двама приятели докато пътували ги застигнала буря и останали да пренощуват в дома на богата вдовица. След 9 месеца единия от тях получил писмо от адвоката на вдовицата и ужасен позвънил на другия: - Помниш ли, че по време на похода ни пренощувахме в дома на една вдовица?... - Помня.... - Помниш ли как ти няколко пъти ходи в нейната стая и след това се хвали колко добре си я оправил? - Ами.... помня.... - Ти да не си използвал моето име? - Ъъъъ... да..., защо, да не би да е родила? - Не, но можеш да ме поздравиш! Вдовицата е умряла и ми е завещала цялото си състояние.