В болницата на съседни легла лежат гипсирани борец и някакъв дядка. Говорят си кой как е попаднал там. Дядката:
- Ами сина ми работи в автосервиз, та ми сложи турбо-двигател на трабанта. И оня ден си бича по магистралата, изпреварвам някакъв мерцедес, а насреща - камион. И прас... челно. А ти?
- Ами карам си с мерцедеса по магистралата и гледам - някакъв трабант ме изпреварва. Викам си - сигурно съм спрял. Отварям вратата и слизам...
- Тате, учителката по математика те вика.
— Какво се е случило?
— Тя ме пита:
„Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита:
„А 7*9?“, а аз:
— Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
— Тате, а ти в училището ходи ли?
— Още не съм.
— Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
— Защо?
— Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
„ А на х@я ли си да стоя?“
— Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
— Тате, ти в училище беше ли?
— Още не.
— Не отивай, изключиха ме.
— Защо?
— Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
— А учителката за по география за чий х@й е дошла?
— И аз попитах същото!