Двама съседи ловили риба. На единият все му кълвяло, а другият и жаба не успял да улови.
- Завиждам ти, като те гледам колко риба си хванал... а аз нищо. Каква стръв използваш?
- Хляб, ама специален!
- Как така специален? От къде да намера и аз такъв?
- Ами виж сега, като видиш жена ти да се разхожда по двора с поличка, взимаш парче хляб и я чакаш да се наведе. Щом се наведе отиваш при нея и го потъркваш между краката й. Няма начин да не се възбуди и ще подмокри хляба. С него рибите ще се скъсат да кълват.
- А ти от къде знаеш, че ще стане?
- Е, всеки път така правя с моята.
И така, преди следващия риболов, човекът решил да се възползва от съвета на комшията си. Жена му се разхождала из двора по поличка. Щом се навела, мъжът й веднага изтичал и започнал да я търка с хляба между краката. Жената без да се обръща измъркала:
- Ооо, комшо, пак ли за риба?
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!