Четвъртък, 20 август 2026 | Перник Слънчево 15°
Мъж отива при психолог и се оплаква: - Докторе, жена ми ми изневерява. Дори не се и крие от мен. Всяка вечер тя отива в кръчмата "При Бари" и забърсва по един мъж. Казвам Ви, направо ме побърква. Какво да правя, докторе? - Успокойте се, - казал докторът - Поемете дълбоко въздух и се успокойте. Сега, кажете ми, къде точно се намира кръчмата "При Бари".
Семейни 3,502 прегледа
Следващ →

Още вицове

Подпис на потребител на форум: Да направят митниците казарма! Всеки българин да минава за по 1 година на служба в митниците! Така всеки ще е заможен и ще има и къща и апартаменти и нови коли! - тези над 30г.-първо по 3г. запас Играе компания на карти. Един все губи. - Нищо де, - утешават го другите, - не върви на карти, ще ти върви в любовта. - Да бе?! -чуди се той. - Вече съм на четиредесет годиниа, и все още не съм женен. - Ето виждаш ли! Борец, кара с превишена скорост и ченге го спира: — Талона, моля – казало ченгето. — Ела, да ти го дам на прозореца – отвърнал бореца. Ченгето си подало главата и борчагата я защипал с прозореца. После излязал от колата и му смъкнал гащите и накрая потеглил. Едно дете гледало отстрани и полицаят го попитал: — Ей, дете, видя ли му номера? — Аз такъв номер и в цирка не съм виждал! – отвърнало детето. Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Киркор и Гарабет заминали на фронтовата линия. В едно от последвалите сражения Гарабет бил прострелян и издъхнал в ръцете на другаря си по оръжие и приятел от детинство. Взводният извикал Киркор и му издал бойна заповед да съобщи на съпругата на издъхналия в бой за кончината му. Имало и условие - Киркор трябвало да съобщи вестта по най-тактичния съществуващ начин. В изпълнение на служебния си дълг Киркор се явил пред входната врата и зазвънял "като на пожар". Вратата се отворила и срещу му се появила нищонеподозиращата съпруга на Гарабет. Киркор изстрелял като "откос": - Добър ден! Вие ли сте Ребека - вдовица!? С треперещ глас жената отвърнала: - Аз съм Ребека, но не съм вдовица. - Киркор свил юмрук, изпънал палец и заядливо казал: - А на бас, де!
Реклама — Зона 3 (728x90)