Докато си върви по улицата, Киркор се разминава с непознат мъж. Заглежда го и си мисли... "На тая улица сме четири млади семейства - моето, на Гарабед, на Агоп и на Торос. Значи, аз в момента отивам да чукам жената на Торос. Той уж трябва да е на работа, ама аз знам, че се среща с жената на Гарабед. Гарабед чука жената на Агоп. Това значи, че Агоп е тръгнал да чука мойта жена, докато аз съм "на работа"..."
И поздравил:
- Добро утро, Агоп!
А непознатият се учудил:
- Че ние не се познаваме, отъкде ми знаеш името?
- Изчислих го! - отвърнал Киркор.
Пешо, взел, че умрял. Жена му направила един сладкиш за гробищата и тръгнала да го носи. На входа на гробищата обаче се спънала и сладкиша паднал на земята. Почнала жената да реве. По едно време към нея се приближава един поп и чува:
- Толкова сладък беше, Пешоооо. Толкова сладък.
- Не реви булка, друг ще намериш. - успокоява я попа.
- Толкова пухкав и мекичък бешеееее. - продължава тя.
- Не реви булка, не плачи. Друг ша намериш.
- И с осем яйца бешееееееееее бе Пешооооо.
- Еееее реви булка, реви. Друг като Пешо, няма да намериш.