В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
— Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
Младеж и девойка се женят и заминават за няколко дни на село, при баба си, да правят любов "на теферич" .
Пристигнали те, затворили се в една от стаите на бабината къща и 24 часа не излизат. На следващата сутрин бабата почукала и казала през вратата:
- Булка, Петре, да ви приготвя нещо за закуска, че ще умрете от глад!
Отвътре се дочул женски кикот и внукът отвърнал:
- Благодаря бабо, ама не искаме. Ние се храним с плодовете на любовта.
- Абе вие хубаво се храните с плодовете на любовта - рекла бабата - ама престанете да хвърляте тия прозрачни обелки през прозореца, че ми се изпозадавиха гъските!