Вицет — Перник

Малко момченце си играе на тревата с количка. След известно време колелата на играчката падат, и детето, след няколко неуспешни опити да ги намести, започва да плаче. Минаващ наоколо наркоман се приближава и пита: - Защо плачеш? - Количката ми се развалиииииииииииииии! - реве малкият. - Ела с мен, аз ще ти я оправя! - А, не! Мама каза да не мърдам от тревата. - Еееееееех - с възхищение измърморва наркоманът, - защо и аз нямам такава майка...

Разни 03.10.2017 2,148 прегледа

Следващ →

Още вицове

Поради финансовата криза президентът на САЩ е поискал помощ от българското правителство. Президентът на САЩ очаква, че страната с най-големия бюджетен излишък ще елеминира кризата на Уолстрийт... Какво значи "злоупотребил съм с алкохол?" Да не би да съм си измил с него обувките? Напих си се като човек! - След проверка с детектора на лъжата всички кандидати за депутатите са отговорили правилно само на един въпрос! - Кой? - Име и фамилия? Изобретили нов автобус в столицата, с който могат да се придвижват повече хора. Пуснали го в употреба и още на първата спирка- куп народ. Отворил вратите шофьора, а пътниците почнали да се качват. Качвали се, качвали се... - Е, събрахте ли се?- попитал шофьора - Нее, не сме. Тогава той натиснал едно копче и рейса станал с двойни размери... и хората пак почнали да се качват. - Е, сега събрахте ли се? - Не, още не сме Тогава шофьорът натиснал друго копче и автобусът станал с тройни размери - А сега събрахте ли се? - Да, събрахме се! Въздъхнал шофьорът с облекчение, натиснал едно копче и автобусът придобил първоначалните си размери... Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."