Сахара, жега, 55 градуса, самотен пътник язди една камила.
И изведнъж камилата стъпила на криво и се контузила.
До най-близкия оазис имало два дена път, а водата на пътника
вече била на привършване. И докато човека вече си мислел как
е протекъл живота му и дали ще отиде в ада или в рая, видял в
далечината надпис "Ремонт на камили!". Приближил се той и какво да види наистина имало сервиз и някакъв човек
вътре.
- Извинявай, на камилата ми й има нещо и няма да мога да стигна
до следващия оазис, ти си ми спасениете ще можеш ли да я оправиш? - започнал да обяснява човека.
- На канала! - казал монтьора
Човека веднага завел камилата на канала, монтьорът взел две
тухли и с точен и премерен удар, ударил камилата по топките.
Тя така подскочила и препуснала сякаш нищо и няма.
- Ама какво направи бе камилата ми избяга сега ще умра от жажда, как ще я настигна.
- На канала.
Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!