Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Чукчата го вземат войник. Понеже е по-дребен, го пращат в танкови войски като водач на танк. Една сутрин започва учение.
Нареждат всички танкове в редица и командира заповядва:
- Първи танк - напред!
Първият танк тръгва в атака.
- Втори танк - напред! - казва пак командира. Вторият танк тръгва в атака.
- Трети танк - напред! - казва отново командира. Третият танк стои и не мърда.
- Трети танк - напред! - извиква командира. Третият танк стои и не мърда.
- Трети танк - напред! - извън нерви крещи командира. Третият танк стои и не мърда. От него изскача чукчата и вика:
- Момчета, чудо! Няма да повярвате! Шапката ми говори!