Пешо Карнаков бил преуспяващ бизнесмен, имал прекрасно семейство - две деца и жена(без тъща), имал страхотна двуетажна къща на два етажа бе въобще всичко му било тип-топ. Един ден обаче всичко тръгнало на зле. Скарал се с шефа си и го уволнили, заварил жена си да му изневерява класически със съседа, развел се, но тя му взела абсолютно всичко. Накрая решил да започне нов живот в чужбина. Събрал каквито пари му били останали, купил си билет и се качил на следващия полет. Половин час след излитането на самолета пилота се обадил:
- Дами и господа, моля за внимание! Без паника! Самолетът ще се разбие! БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!!!
Тогава Пешо се обърнал към Гореспоменатия с думите:
- Ах, Господи! Какво толкова съм направил да заслужа това?
И сякаш от отвъдния свят долетял гробовен глас:
- Не ме кефиш, пич, не ме кефиш!
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение:
- Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то?
- Автомат! - отговорил войника.
- Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то?
- Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл.
- Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то?
След дълго мислене войникът се предал.
- Е не знам!
- Това е жаба.
- Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.