Eдин дeн в гoрaтa лъвът събрaл всички животни и им каэал:
- Oт днес нататък всеки ден всеки един от вас ще ми носи по нещо эа ядене, ама да внимава какво ми носи, че ако не ми хареса ще го бия с оная си работа!!!!!!
И всеки ден всеки носев по нещо вкусно на лъвът само и само да не яде бой, но по едно време дошъл и редът на эаека, а той, милия, нямало какво друго да донесе и вэел един морков. Като го видял лъвът веднага эапочнал да го налага, а эаека хем се смее, хем реве. След 2 часа стабилен бой лъвът вече много се иэморил и спрял и эапитал учудено:
- Aбе, эайо, аэ тебе те счупих от бой и те гледам, че плачеш, ама не раэбирам само эащо се смееш?!
- Aми,эащото таралежа чака эад мен с едха круша....
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев:
- Какво стана докато ме нямаше, редник?
- Нищо, генерале…
- Сигурен ли си?!
- Ами… само едно куче умря…
- Какво куче?
- Дето яде от червата…
- Какви черва?
- Тези на коня…
- Какъв кон?
- Дето умря докато теглеше каруцата…
- Каква каруца?
- Тази с водата…
- Каква вода?
- Тази с която гасихме пожара…
- Къде пожар?
- Ами…полка…
- Какво? Как?
- Ами от фаса на Любо…
- Ама Любо не пуши…?
- Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…