Сряда, 30 септември 2026 | Перник Предимно облачно 13°
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." - помисли си Щирлиц.
Щирлиц 7,491 прегледа
Следващ →

Още вицове

Дълго време бях на дъното, отчаян и загубен... докато не посегнах към иглата! Сега си плета чорапи и всичко ми е супер. Срещат се две приятелски семейства. Докато мъжете си говорят за нещо, едната жена казва на другата: - А пък да знаеш, ние с моя мъж вкъщи си живеем тихо, кротко, спокойно, мирно. ...Мирно! Мирно казах! - Май не трябваше да се женя... - казва един в бара. - Защо? - Ами - несходство в мирогледа! Жена ми не може да ме търпи, когато съм пиян, аз нея - когато съм трезвен... Бал в руското посолство. Дъщерята на мавританския крал танцува блус с руското културно аташе. Девойката е стеснителна и в един момент притеснено споделя: - Притеснявам се, че деколтето ми е много дълбоко. Аташето поглежда и тактично отвръща: - Окосмена ли сте между гърдите? Принцесата, още по-притеснена, но вече и ядосана: - В никакъв случай, как смеете? ! Аташето: - В такъв случай наистина е твърде дълбоко... Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.