Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…"
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?"
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
"Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен…"
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва.
- Кой кихна? (мълчание…)
- Първи ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти.
- Кой кихна? (мълчание пак…)
- Втори ред, стани! Да се разстреля!
Дълго нестихващи аплодисменти.
- Кой кихна? (мълчание…)
- Трети ред, стани! Да се разстреля!
Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!"
- Кой кихна?
- Аз, аз… (ридания…)
- Наздраве, другарю!