Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.
Гостенин от града отива на село и го черпят с местна люта ракия. Удря една глътка и му изскачат искри от очите.
- Какво е това чудо бе! Колко градуса е?
- Не знаем. - отговарят селяните. - Ама една бутилка стига за десет сбивания и едно убийство.