Четвъртък, 20 август 2026 | Перник 18°
Излизат двама от кръчмата. - Хайде да ходим по жени! - Не, аз имам млада и хубава жена... - Ок! разбрах. Отиваме у вас.
Пиянски 1,193 прегледа
Следващ →

Още вицове

Американец, руснак и българин се състезавали, къде медицината е най-напреднала. Американецът споделил: - Ние имахме един състезател във Формула 1. Един път се блъсна зверски и стана на парчета. Нашите хирурзи го сглобиха и сега отново е номер едно! Руснакът докладвал: - Ние имахме един десантник. Един път парашута му не се отвори и той стана на пихтия. Нашите лекари го лекуваха успешно и сега той отново е най-добрият. Българинът казал: - Ами, ние имахме един железничар, бай Пламен, една нощ, бил пийнал повече и се закачил за влака. Влачил го цели пет километра. Като го намерили нашият лекарски екип, от него бе останало само едно дупе и едни уши. Но специалистите направиха всичко възможно. Американецът и руснакът се спогледали и попитали: - Добре де, какво прави сега вашият човек? Българина отговорил: - Е, как какво! Пръцка и се ослушва Пациент се оплаква на сексолога от намалялата си потенция. Лекарят пита: - Отдавна ли се познавате с жена си? - О, да, от дете! Спомням си, че обичах да я люлея в скута си, а тя ме пляскаше по голото теме... В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета! Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо! "Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка. "Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!" "Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!" "Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо. Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха! Една стотна от секундата - това е времето между светването на зелена светлина и свиркането отзад.
Реклама — Зона 3 (728x90)