Летен ден. Полянка в гората. По полянката в кръг търчи таралеж и крещи:
- Ха-ха-ха, хи-хи-хи, ху-ху-ху, ой-ой-ой!
Към него се приближава елен:
- Кво правиш бе?
- Кеф си правя.
- И аз искам.
- Ами почвай да тичаш като мен!
Тичал еленът, тичал, уморил се, никакъв кеф. Отива пак при таралежа /той продължава да се кефи/:
- Абе, никакъв кеф не усещам..
- Е как бе, виж тревата как хубаво гъделичка по топките! Хи-хи-хи, хо-хох-хо!
Някакъв празник! Пияница...а пред него чаша водка.
Изпива половината, но....изведнъж умира.
На Оня свят застанал пред Бог и помолил:
- Боже, умолявам те, превърни ме в бръмбарче, в паяк - в каквото решиш - само ме върни - да си допия водката. Почти половин чаша остана!
Бог изненадващо се съгласил, превърнал го в паяк и пияницата се оказал на тавана, буквално над чашата.
- Ама...аз не мога да я стигна!
- Ако се напънеш, от теб ще излезе паяжинка и по нея ще се спуснеш до чашата!
Напъвал се той, напъвал се, стигнал почти до чашата, но изведнъж - стоп! По-нататък нямало как!
- Е...какво да правим сега, аз се напъвам, но по-нататък няма как да се спусна!
- Напъвай се по-силно!
Напъвал се....все повече и повече, напъвал се....и изведнъж някой му разтресъл рамото:
- Иване, събуди се...че се насра!