Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.
Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.
Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.
Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.
Един човек се загубил в гората късно нощем. Изплашил се, развикал се за помощ. Не щеш ли появила се мечка-стръвнца. Човекът примрял от страх - ще се мре. Неочаквано мечката му заговорила с човешки глас:
- Ти одеве що викаше бе?
Човекът като видял в мечката нещо човешко се обнадеждил и й отговорил:
- Ми виках, щото се изгубих и исках някой да ме намери.
- Е - казала мечката - аз те намерих, сега по-весело ли ти стана?