Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!
Група пънкари обикалят из София да си търсят дискотека. Домино, Империал, Индиго, но никъде не ги пускат. Най-накрая стигат до Чака Рака. Там ги пускат. Влизат те, а вътре яко чалга! Отива единия панкар при диджея и му вика:
- Абе пусни нещо за пого бе.
- Следващата песен...
Обаче имало пак яко чалга и само чалга оня отива при диджея и му вика:
- Абе аз на тебе казах ли ти нещо? Ти глух ли си? Пусни нещо за пого!
- Следващата песен обещавам...
Обаче пак имало яко чалга и само чалга и пънкара много се ядосал. Отишъл при диджея и му казал:
- Слушай какво! Пусни нещо за пого защото не знам дали ме разбираш!
- Да, да! Разбира се! Специално за вас следващата песен - казал уплашено диджея.
Свършила предишната песен, вдига диджея микрофона и казва:
- И специален поздрав за пого и неговата компания с оркестър "Кристал"!