Сряда, 30 септември 2026 | Перник Предимно ясно 10°
Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Червената шапчица 10,033 прегледа
Следващ →

Още вицове

Посред нощ се звъни на вратата. Домакинът пита: - Кой е? - Данъчна полиция. Връщайки се обратно към леглото: - Пак сънувам кошмари. - ..Все пак ме познаваш... - За съжаление, доста повече, отколкото си мислиш. Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия: - Един на нула! - Какво един на нула? - Снощи като се напи - ти заспа, а аз те опънах… След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия: - Един на един! - Какво един на един? - Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един… - Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!! - Ами тогава: един на нула! Той се прибра вкъщи, в толкова лошо настроение, че жена му, като не беше сигурна какво ще поиска първо, легна гола в мусаката... Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката. - У дома ли е татко ти? - пита мъжки глас. - Много ми е тежко да кажа това, но го няма. - А, защо ти е тежко? - Защото страшно мразя да лъжа!