В знойна тиха августовска вечер, нощта тягостно се спускала над малко китно градче. Изневиделица, на балкон на централна улица, изскочила подивяла от страст жена и съдирайки нощницата си с ръце, изстенала с все глас:
- Няма ли истински мъже в този град!?!
А отдолу провлачено се чуло:
- Шшштооо, да нямаш нещо за пиене?
Между таралежи:
- И ’кво?
- И нищо - оттук захождам - не става, оттам захождам - пак не става.
- И как не става?
- ’Ми не става - четка за рисуване - как да ти го река? Не става!
- И ти?
- Кат’ добарах една баданарка, че дай!
- Е т’ва е!