Сряда, 30 септември 2026 | Перник Предимно ясно 11°
Млада жена се връща у дома след среща с любимия. Майка й вижда, че е тъжна, и я пита какво става. - Ах - проплаква дъщерята. - Той току-що ми предложи да се оженим. - Прекрасно. А ти защо си тъжна? - Той сподели, че е атеист и не вярва, че съществува ад! - Не се коси, детето ми. Ти се омъжи за него, пък после ще му покажем, че греши!
Семейни 3,567 прегледа
Следващ →

Още вицове

Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието. Кубинец, който избягал от родината си, бил на смъртно легло и казал на сина си, че има последно желание и то е да целуне знамето на Куба. Синът му тръгнал да търси, но не намерил. Изведнъж се сетил, че годеницата му имала татуирано знамето точно под пъпа. Отишли при бащата, годеницата се по разголила, старецът целунал знамето и казал: - Ами освен да взема да се сбогувам и с Фидел Кастро. Нуждата е майка на странни креватни приятелства. Тя каза: - Нямаш хубаво тяло. Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза: - Не си достатъчно мъжествен. Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза: - Глупав си. Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза: - Не можеш да ме издържаш. Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза: - Ти си канцеларска мишка. Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза: - Алчен си. Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза: - Безнесът направи от теб дяволски бездушен човек. Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза: - Кво се чудиш? Не те обичам и това е... Пациент към доктора: - Докторе, а можете ли да определите заболяването на пациент по любимото му литературно произведение? - Да, разбира се. Коя е вашата любима книга? - "Какво да се прави?" на Чернишевски. - Такааааа... И отдавна ли не ви става?